Бетоново покритие на армировка: между нормата и обекта.

Бетоновото покритие на армировка е дебелината на бетоновия слой между арматурната пръчка и най-близката повърхност на конструкцията. Тази дебелина не е козметична — определя дълготрайността срещу корозия, пожароустойчивостта и сцеплението стомана-бетон.

Как се определя дебелината

БДС EN 1992-1-1 въвежда експозиционни класове (XC1–XC4 за карбонизация, XD/XS за хлориди, XF за замръзване), от които се изчислява cmin,dur. Към него се добавят допуски за отклонения и така се получава номиналното покритие cnom. Националното приложение задава минимуми: 35 mm върху подложен бетон и 70 mm при директен контакт с почвата. При всички случаи cnom ≥ Ø + 10 mm, където Ø е диаметърът на най-голямата пръчка.

Защо реалното покритие често не отговаря

На обекта дистанционерите се изпускат, преместват или избират в грешен размер. Резултатът — армировка прекалено близо до повърхността, видима след няколко години чрез корозионни петна и отлюспване на бетона. Рискът е особено голям при тънки елементи, шлицови стени и изливни пилоти, където няма много място за корекция.

Подход към проектирането

В LMNT настояваме за пълен план на дистанционерите още при изготвянето на работните чертежи — преди да се влезе в кофражна работа.